23 may 2019, 14:45

Реалност 

  Poesía
335 0 0
Пореден полет, изпращане и сбогом,
поредни сълзи, изпълнени с тъга,
не ме оставяй отново сама
в тази бездна без лъч светлина,
сам самичка на студа.
Вземи ме с теб,
да летим към безкрая,
задоволи или просто залъжи глупавите ми представи
за безгранични свободи,
защото в тях в очите ми още има искри,
пламъкът в душата ми гори,
а надеждата топли тялото ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Не знам Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??