Пореден полет, изпращане и сбогом,

поредни сълзи, изпълнени с тъга,

не ме оставяй отново сама

в тази бездна без лъч светлина,

сам самичка на студа.

Вземи ме с теб,

да летим към безкрая,

задоволи или просто залъжи глупавите ми представи

за безгранични свободи,

защото в тях в очите ми още има искри,

пламъкът в душата ми гори,

а надеждата топли тялото ми.

Но глупости са това,

светът е лед - без топлина.

Този мой нереален свят,

сътворен от въображение и едничката детска мечта,

даваща опяняващото моментно удоволствие,

след което те удря реалността

като се събудиш от съня.