16 may 2021, 21:21

Реалност без теб

  Poesía
642 0 3

Трябваше да го видя от самото начало
Фалшива любов, прикрита от това,

което исках в сърцето си

Просто не можах да устоя,

това беше погледът в очите ти и изяществото на усмивката ти

Трябваше да го видя от самото начало,
че ще разбиеш сърцето ми на парчета и след това ще го хвърлиш

Ти ми даде небето, после го взе
Пусна ме, но каза, че не мога да остана
Сега краката ми са отново на земята
И аз останах в реалност без теб

Отиваме там, където мечтите се сбъдват
И няма да ни задържат страховете ни
Ще се доверим, че тук има живот за нас по този начин

Искам да знаеш, че все още те обичам
Където нощта се кълне в любовта си към звездите

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да попаднеш в капана на собствените си очаквания. Когато човек е влюбен, изживява по болезнен начин последствията.
  • "И останах в реалност без теб!" и съм съгласна с Ирина!
  • Най-голямата болка е предателството. Не загубата.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...