16.05.2021 г., 21:21

Реалност без теб

636 0 3

Трябваше да го видя от самото начало
Фалшива любов, прикрита от това,

което исках в сърцето си

Просто не можах да устоя,

това беше погледът в очите ти и изяществото на усмивката ти

Трябваше да го видя от самото начало,
че ще разбиеш сърцето ми на парчета и след това ще го хвърлиш

Ти ми даде небето, после го взе
Пусна ме, но каза, че не мога да остана
Сега краката ми са отново на земята
И аз останах в реалност без теб

Отиваме там, където мечтите се сбъдват
И няма да ни задържат страховете ни
Ще се доверим, че тук има живот за нас по този начин

Искам да знаеш, че все още те обичам
Където нощта се кълне в любовта си към звездите

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да попаднеш в капана на собствените си очаквания. Когато човек е влюбен, изживява по болезнен начин последствията.
  • "И останах в реалност без теб!" и съм съгласна с Ирина!
  • Най-голямата болка е предателството. Не загубата.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...