May 16, 2021, 9:21 PM

Реалност без теб

  Poetry
634 0 3

Трябваше да го видя от самото начало
Фалшива любов, прикрита от това,

което исках в сърцето си

Просто не можах да устоя,

това беше погледът в очите ти и изяществото на усмивката ти

Трябваше да го видя от самото начало,
че ще разбиеш сърцето ми на парчета и след това ще го хвърлиш

Ти ми даде небето, после го взе
Пусна ме, но каза, че не мога да остана
Сега краката ми са отново на земята
И аз останах в реалност без теб

Отиваме там, където мечтите се сбъдват
И няма да ни задържат страховете ни
Ще се доверим, че тук има живот за нас по този начин

Искам да знаеш, че все още те обичам
Където нощта се кълне в любовта си към звездите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да попаднеш в капана на собствените си очаквания. Когато човек е влюбен, изживява по болезнен начин последствията.
  • "И останах в реалност без теб!" и съм съгласна с Ирина!
  • Най-голямата болка е предателството. Не загубата.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...