8 jun 2012, 14:11

Реалност ли беше... 

  Poesía » De amor
1311 0 13

 

       Реалност  ли  беше...

 

Не  повярвах  тогава  в  сърцето,

взело  назаем  шума  на  прибоя,

не  помни  твоето  име  морето...

Защо ли  те чакам още  във  зноя?

-----------------------------------------------------------

 

Залез, щедро златото си разпилял,

морския  лазур превърна в лава,

вятърът, в шепата на залива замрял,

на  вечерната  умора се  отдава.

 

Не беше виновен залезът късен,

изкусно в косите ти златото вплел,

а образ, само в сънища  търсен,

моите мисли фатално превзел.

 

Не беше виновен и лудият вятър,

целунал те дръзко по двете страни,

плажа с порив превърна  в театър,

аз бях  твоят  зрител -  героинята ти.

 

Една  дума не можах  да ти кажа,

потънах в бездна на поглед  зелен,

след  безброй  стъпки по плажа 

своята сянка остави и жаркият ден.                             

 

Отмина... дари ме с лека  усмивка,

само с  поглед  докосна  се в мен.

Беше отдавна,  но още се питам 

реалност ли беше ти  и летният ден?

 

 

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??