Реалност ли беше...
Реалност ли беше...
Не повярвах тогава в сърцето,
взело назаем шума на прибоя,
не помни твоето име морето...
Защо ли те чакам още във зноя?
-----------------------------------------------------------
Залез, щедро златото си разпилял,
морския лазур превърна в лава,
вятърът, в шепата на залива замрял,
на вечерната умора се отдава.
Не беше виновен залезът късен,
изкусно в косите ти златото вплел,
а образ, само в сънища търсен,
моите мисли фатално превзел.
Не беше виновен и лудият вятър,
целунал те дръзко по двете страни,
плажа с порив превърна в театър,
аз бях твоят зрител - героинята ти.
Една дума не можах да ти кажа,
потънах в бездна на поглед зелен,
след безброй стъпки по плажа
своята сянка остави и жаркият ден.
Отмина... дари ме с лека усмивка,
само с поглед докосна се в мен.
Беше отдавна, но още се питам
реалност ли беше ти и летният ден?
© Запрян Колев All rights reserved.
