11 abr 2007, 8:42

Реалността познавам повече от другите

  Poesía
687 0 5
 

Реалността познавам повече от другите

Себе си обръщам

Искам да ме чуете


Десет години по-рано

Помниш ли

Хиляда залеза

Не можаха да те направят

По-питомна

Не можаха да ти дадат и свобода

Но ти имаше достатъчно

Помниш ли


Полето ли беше

Или въздуха под розово-лилавото

Скачайки

Превърната във водопади

Къде отплава

Сви ли платна някъде


Чайките забравиха плажовете си

Старците - бабите си

Предсказание ли е

Случвало ли се е някога

Стопи се

И самотата

Удари

Навсякъде


Камък

До камъка се е сгушил

И слуша

Музиката на море

Вълни от сол отпушили

Желания

Хищник яде

Болно

Не могло да избяга разочарование

Десет години по-рано

Можеше ли да си представиш всичко това


Писател

Как реди текстовете си

Като пъзел

Като играчка

И пред закъсняващия влак

Никого не чакат

Няколко свършили живота

Стоят на линията и обясняват

Как в миналото са работили

Изкарвали сиви банкноти без стойност

Как майките им прали черно-белите

Парцали

И как нямало с какво да ги нахранят

Затова са сребърни косите им


Защото ти ги напусна

Изостави ги

И никой не те вини, че търсиш и бягаш

Никой не те вини, че нямаш представа

Какво е


Десет години по-рано

Никога не бих повярвал

Ти?


Чайките да забравят за плажовете?!

Не по-страшно е

Сякаш плажовете не са вече обитаеми

И камък до камъка...

Вълните

И някой друг останал

Да опява


10.04.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами аз какво да кажа, хубаво е стхотворението, но и по-добре можеш да се справиш...
  • много родители чувстваха вина че децата им бягат...аз обвинявам системата-не е важно къде си а дали си забравил миналото.Много образно изразяваш чувствата си...БРАВО и от мен
  • Винаги оставам безмълвна пред твоите стихове.
    Силно е Декс!Силно!
  • Много е хубаво и те кара много да се замислиш за някои неща. Наистина много хора забравят такива неща , но да се надявам . че все още има хора , които кътат тези спомени в душите си.Цялото стихотворение те кара да си представиш всеки елемент от него.Но аз не вярвам , че ако някой види подобни неща ще ги забрави ... но ако го направи значи просто не е трябвало да ги вижда.
  • "И камък до камъка...
    Вълните
    И някой друг останал
    Да опява"
    Много!!! ама много...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...