Apr 11, 2007, 8:42 AM

Реалността познавам повече от другите

  Poetry
685 0 5
 

Реалността познавам повече от другите

Себе си обръщам

Искам да ме чуете


Десет години по-рано

Помниш ли

Хиляда залеза

Не можаха да те направят

По-питомна

Не можаха да ти дадат и свобода

Но ти имаше достатъчно

Помниш ли


Полето ли беше

Или въздуха под розово-лилавото

Скачайки

Превърната във водопади

Къде отплава

Сви ли платна някъде


Чайките забравиха плажовете си

Старците - бабите си

Предсказание ли е

Случвало ли се е някога

Стопи се

И самотата

Удари

Навсякъде


Камък

До камъка се е сгушил

И слуша

Музиката на море

Вълни от сол отпушили

Желания

Хищник яде

Болно

Не могло да избяга разочарование

Десет години по-рано

Можеше ли да си представиш всичко това


Писател

Как реди текстовете си

Като пъзел

Като играчка

И пред закъсняващия влак

Никого не чакат

Няколко свършили живота

Стоят на линията и обясняват

Как в миналото са работили

Изкарвали сиви банкноти без стойност

Как майките им прали черно-белите

Парцали

И как нямало с какво да ги нахранят

Затова са сребърни косите им


Защото ти ги напусна

Изостави ги

И никой не те вини, че търсиш и бягаш

Никой не те вини, че нямаш представа

Какво е


Десет години по-рано

Никога не бих повярвал

Ти?


Чайките да забравят за плажовете?!

Не по-страшно е

Сякаш плажовете не са вече обитаеми

И камък до камъка...

Вълните

И някой друг останал

Да опява


10.04.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами аз какво да кажа, хубаво е стхотворението, но и по-добре можеш да се справиш...
  • много родители чувстваха вина че децата им бягат...аз обвинявам системата-не е важно къде си а дали си забравил миналото.Много образно изразяваш чувствата си...БРАВО и от мен
  • Винаги оставам безмълвна пред твоите стихове.
    Силно е Декс!Силно!
  • Много е хубаво и те кара много да се замислиш за някои неща. Наистина много хора забравят такива неща , но да се надявам . че все още има хора , които кътат тези спомени в душите си.Цялото стихотворение те кара да си представиш всеки елемент от него.Но аз не вярвам , че ако някой види подобни неща ще ги забрави ... но ако го направи значи просто не е трябвало да ги вижда.
  • "И камък до камъка...
    Вълните
    И някой друг останал
    Да опява"
    Много!!! ама много...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....