11.04.2007 г., 8:42

Реалността познавам повече от другите

686 0 5
 

Реалността познавам повече от другите

Себе си обръщам

Искам да ме чуете


Десет години по-рано

Помниш ли

Хиляда залеза

Не можаха да те направят

По-питомна

Не можаха да ти дадат и свобода

Но ти имаше достатъчно

Помниш ли


Полето ли беше

Или въздуха под розово-лилавото

Скачайки

Превърната във водопади

Къде отплава

Сви ли платна някъде


Чайките забравиха плажовете си

Старците - бабите си

Предсказание ли е

Случвало ли се е някога

Стопи се

И самотата

Удари

Навсякъде


Камък

До камъка се е сгушил

И слуша

Музиката на море

Вълни от сол отпушили

Желания

Хищник яде

Болно

Не могло да избяга разочарование

Десет години по-рано

Можеше ли да си представиш всичко това


Писател

Как реди текстовете си

Като пъзел

Като играчка

И пред закъсняващия влак

Никого не чакат

Няколко свършили живота

Стоят на линията и обясняват

Как в миналото са работили

Изкарвали сиви банкноти без стойност

Как майките им прали черно-белите

Парцали

И как нямало с какво да ги нахранят

Затова са сребърни косите им


Защото ти ги напусна

Изостави ги

И никой не те вини, че търсиш и бягаш

Никой не те вини, че нямаш представа

Какво е


Десет години по-рано

Никога не бих повярвал

Ти?


Чайките да забравят за плажовете?!

Не по-страшно е

Сякаш плажовете не са вече обитаеми

И камък до камъка...

Вълните

И някой друг останал

Да опява


10.04.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами аз какво да кажа, хубаво е стхотворението, но и по-добре можеш да се справиш...
  • много родители чувстваха вина че децата им бягат...аз обвинявам системата-не е важно къде си а дали си забравил миналото.Много образно изразяваш чувствата си...БРАВО и от мен
  • Винаги оставам безмълвна пред твоите стихове.
    Силно е Декс!Силно!
  • Много е хубаво и те кара много да се замислиш за някои неща. Наистина много хора забравят такива неща , но да се надявам . че все още има хора , които кътат тези спомени в душите си.Цялото стихотворение те кара да си представиш всеки елемент от него.Но аз не вярвам , че ако някой види подобни неща ще ги забрави ... но ако го направи значи просто не е трябвало да ги вижда.
  • "И камък до камъка...
    Вълните
    И някой друг останал
    Да опява"
    Много!!! ама много...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...