29 dic 2004, 15:47

Рецепта

  Poesía
1K 0 2
В безцветното
и дълго ежедневие
посади си
капчица емоция.
Полей я щедро
със любов безмерна,
дори когато си
във безизходица.
Пръстите ти
да рисуват ласки,
въпреки прокоби
и проклятия.
В миг на нежност
и на бурни страсти,
изкъпи се
в океан от щастие.

И самотно после
дълги нощи
парчета от сърцето
си събирай.
Този миг
си заслужава
болката...

В спомена
се раждаш...
и умираш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има мигове, в които правим равносметка на минало и настояще за да пристъпим в бъдещето
    Благодаря!
  • Ние сме изградени от секундите време които непрекъснато прелитат. И тъй като не възприемаме света пряко за да го видим минаваме през спомена.Много добре казано!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...