29 dic 2004, 15:47

Рецепта

  Poesía
1K 0 2
В безцветното
и дълго ежедневие
посади си
капчица емоция.
Полей я щедро
със любов безмерна,
дори когато си
във безизходица.
Пръстите ти
да рисуват ласки,
въпреки прокоби
и проклятия.
В миг на нежност
и на бурни страсти,
изкъпи се
в океан от щастие.

И самотно после
дълги нощи
парчета от сърцето
си събирай.
Този миг
си заслужава
болката...

В спомена
се раждаш...
и умираш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има мигове, в които правим равносметка на минало и настояще за да пристъпим в бъдещето
    Благодаря!
  • Ние сме изградени от секундите време които непрекъснато прелитат. И тъй като не възприемаме света пряко за да го видим минаваме през спомена.Много добре казано!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....