29.12.2004 г., 15:47

Рецепта

1K 0 2
В безцветното
и дълго ежедневие
посади си
капчица емоция.
Полей я щедро
със любов безмерна,
дори когато си
във безизходица.
Пръстите ти
да рисуват ласки,
въпреки прокоби
и проклятия.
В миг на нежност
и на бурни страсти,
изкъпи се
в океан от щастие.

И самотно после
дълги нощи
парчета от сърцето
си събирай.
Този миг
си заслужава
болката...

В спомена
се раждаш...
и умираш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има мигове, в които правим равносметка на минало и настояще за да пристъпим в бъдещето
    Благодаря!
  • Ние сме изградени от секундите време които непрекъснато прелитат. И тъй като не възприемаме света пряко за да го видим минаваме през спомена.Много добре казано!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...