РЕД Ще дойде ден когато, и аз ще си замина. Трева ще расне над гроба ми студен и червеи ще трупат в тялото ми стаж. Един ще жали, друг ще ме проклина*, ще кажат – отиде си тоз що името си записа на белия лист. Да, но написаното ще остане и ще бие като камбана. Вий вземете го с ръце за да остане в паметта на всички поколения. Така ще преживея във вековете, че написаното от мен ще се чете.
______________________________________________
* – Иван Вазов ("Моите песни")