21 abr 2018, 8:35

Ред

  Poesía » Civil
903 0 0

             РЕД                                                                                                                                                               Ще дойде ден когато,                                                                                                                                               и аз ще си замина.                                                                                                                                               Трева ще расне                                                                                                                                                         над гроба ми студен                                                                                                                                               и червеи ще трупат                                                                                                                                                 в тялото ми стаж.                                                                                                                                                   Един ще жали,                                                                                                                                                   друг ще ме проклина*,                                                                                                                                             ще кажат – отиде си тоз                                                                                                                                       що  името си записа                                                                                                                                               на белия лист.                                                                                                                                                           Да, но написаното ще  остане                                                                                                                                 и ще  бие като камбана.                                                                                                                                     Вий вземете го с ръце                                                                                                                                             за да остане в паметта                                                                                                                                         на всички поколения.                                                                                                                                               Така ще преживея                                                                                                                                                 във вековете,                                                                                                                                                             че написаното  от мен                                                                                                                                         ще се чете.

______________________________________________
* – Иван Вазов ("Моите песни")

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...