21 апр. 2018 г., 08:35

Ред

907 0 0

             РЕД                                                                                                                                                               Ще дойде ден когато,                                                                                                                                               и аз ще си замина.                                                                                                                                               Трева ще расне                                                                                                                                                         над гроба ми студен                                                                                                                                               и червеи ще трупат                                                                                                                                                 в тялото ми стаж.                                                                                                                                                   Един ще жали,                                                                                                                                                   друг ще ме проклина*,                                                                                                                                             ще кажат – отиде си тоз                                                                                                                                       що  името си записа                                                                                                                                               на белия лист.                                                                                                                                                           Да, но написаното ще  остане                                                                                                                                 и ще  бие като камбана.                                                                                                                                     Вий вземете го с ръце                                                                                                                                             за да остане в паметта                                                                                                                                         на всички поколения.                                                                                                                                               Така ще преживея                                                                                                                                                 във вековете,                                                                                                                                                             че написаното  от мен                                                                                                                                         ще се чете.

______________________________________________
* – Иван Вазов ("Моите песни")

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...