21 апр. 2018 г., 08:35

Ред

904 0 0

             РЕД                                                                                                                                                               Ще дойде ден когато,                                                                                                                                               и аз ще си замина.                                                                                                                                               Трева ще расне                                                                                                                                                         над гроба ми студен                                                                                                                                               и червеи ще трупат                                                                                                                                                 в тялото ми стаж.                                                                                                                                                   Един ще жали,                                                                                                                                                   друг ще ме проклина*,                                                                                                                                             ще кажат – отиде си тоз                                                                                                                                       що  името си записа                                                                                                                                               на белия лист.                                                                                                                                                           Да, но написаното ще  остане                                                                                                                                 и ще  бие като камбана.                                                                                                                                     Вий вземете го с ръце                                                                                                                                             за да остане в паметта                                                                                                                                         на всички поколения.                                                                                                                                               Така ще преживея                                                                                                                                                 във вековете,                                                                                                                                                             че написаното  от мен                                                                                                                                         ще се чете.

______________________________________________
* – Иван Вазов ("Моите песни")

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....