Говоря си с Егото... с моето си Его.

Едно наперено, самоуверено и самовлюбено същество.

Трудно ми е.

Много ми е трудно.

Защото диалог почти няма.

То говори, а аз ... почти...

От време на време така ме ядосва,

че посягам да го цапна през наглата мутра,

но то избягва шамара и продължава с тирадата.

Какво говори ли?

За слава, пари, разкош и Т.Н. и ПР.

Така мазно го прави, че забравям да посягам...

... с шамара...

Какво му е лошото да имаш слава, пари, разкош и Т.Н. и ПР.

Стига да не са на предна позиция.

Е да, но Егото настоява аз да го постигна, а на него да му ръкопляскат.

Парадокс някакъв.

Нали Его и Аз е едно и също

В случая не е...

То не иска. То си е То, а другото - друго.

Другото съм АЗ...

Посягане... отбягване...

И пак монолог.

Голям инат е това Его.

Добри рефлекси има. Не съм във форма явно. Тренинг е нужен...

Посягане, отбягване... и Т.Н.и ПР.