26 июн. 2009 г., 13:45

Рефлекси

831 0 1

Говоря си с Егото... с моето си Его.

Едно наперено, самоуверено и самовлюбено същество.

Трудно ми е.

Много ми е трудно.

Защото диалог почти няма.

То говори, а аз ... почти...

От време на време така ме ядосва,

че посягам да го цапна през наглата мутра,

но то избягва шамара и продължава с тирадата.

Какво говори ли?

За слава, пари, разкош и Т.Н. и ПР.

Така мазно го прави, че забравям да посягам...

... с шамара...

Какво му е лошото да имаш слава, пари, разкош и Т.Н. и ПР.

Стига да не са на предна позиция.

Е да, но Егото настоява аз да го постигна, а на него да му ръкопляскат.

Парадокс някакъв.

Нали Его и Аз е едно и също

В случая не е...

То не иска. То си е То, а другото - друго.

Другото съм АЗ...

Посягане... отбягване...

И пак монолог.

Голям инат е това Его.

Добри рефлекси има. Не съм във форма явно. Тренинг е нужен...

Посягане, отбягване... и Т.Н.и ПР.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Хаджипопгеоргие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...