Реголит
Летяла бих със тебе сред звездите.
Да бъда твоя сателит във мрака,
а може би титанов щит в бедите
нищо, че съм реголит върху плака.
Дали бих наклонила аз везните
денят ти с радост вечно да те чака?
Да не помислиш тъжничко за дните,
когато твоята душа заплака.
Дали бих била цялата Вселена,
в която ти да искаш да останеш?
Или усещаш в мен снега тъй парещ?
Не искам аз да съм за теб дилема,
но нека силно пак си помечтаеш!
Дано да срещнеш облак леко галещ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados
