13 mar 2024, 6:15

Реголит 

  Poesía » Formas graves
134 4 6

Летяла бих със тебе сред звездите.

Да бъда твоя сателит във мрака,

а може би титанов щит в бедите

нищо, че съм реголит върху плака.

 

Дали бих наклонила аз везните

денят ти с радост вечно да те чака?

Да не помислиш тъжничко за дните,

когато твоята душа заплака.

 

Дали бих била цялата Вселена,

в която ти да искаш да останеш?

Или усещаш в мен снега тъй парещ?

 

Не искам аз да съм за теб дилема,

но нека силно пак си помечтаеш!

Дано да срещнеш облак леко галещ!

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Живее времето, но в него не живея.
Затворен в хилядите му посоки,
предсмъртно песента си пея,
пропуснал сетния си шанс за скока.
Не скока от земята пак в земята. ...
  218  13  11 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??