Реголит
Летяла бих със тебе сред звездите.
Да бъда твоя сателит във мрака,
а може би титанов щит в бедите
нищо, че съм реголит върху плака.
Дали бих наклонила аз везните
денят ти с радост вечно да те чака?
Да не помислиш тъжничко за дните,
когато твоята душа заплака.
Дали бих била цялата Вселена,
в която ти да искаш да останеш?
Или усещаш в мен снега тъй парещ?
Не искам аз да съм за теб дилема,
но нека силно пак си помечтаеш!
Дано да срещнеш облак леко галещ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
