По местата си всички, готови за боя.
Те, оръдията, чакат заветния миг.
И врагът ще получи десетки пробойни,
и ще иде на дъното, не издал даже вик.
Външно аз не приличам никак на крайцер.
И добре съм маскиран, и боядисан съм сив.
Нямам броня. Аз презокеански съм лайнер -
бърз, прикрит и опасен, ала мълчалив.
Но зад скритите люкове дебнат оръдия.
А във трюма е пълният боекомплект.
Пък врага предварително сме го осъдили -
че готови сме ние за боя нелек.
Не, не ставам за дълъг бой със ескадра.
Та нали съм без броня, не съм тежък съд.
Всъщност, стигат ми само няколко залпа,
само пет-шест снаряда - за да ме унищожат.
Ала аз съм ловецът, и жертвата чакам -
някой танкер, есминец, или стражевик.
Аз ще ги потопя. Те ще имат във ада -
без да зърнат моя истински лик.
Аз се бия без жалост, по други закони -
и съм скрит като в някакъв призрачен дим.
Мен ме гонят много вражески кораби -
ала аз си оставам неуловим.
Щом настъпи един ден мир на Земята -
пак ще стана аз лайнер, а не боен съд.
Нека само веднъж да свърши войната....
Ако мен дотогава не ме потопят.
© Стефан Янев Todos los derechos reservados