30 jul 2007, 14:46

Рейс (Призма 43)

  Poesía
703 0 3

"Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега."
Фотев

Рейс
(защото ми е омръзнало до болка...)

Все заминавам тихо, без въпроси.
Без излишни разсъждения.
Само спомените носят
утеха във среднощни бдения.

Не бива от естествения ритъм
Трагедия да става.
Защо? - не струва да се пита.
Животът продължава.
*
Незабелязан ще си ида.
Няма да се разбере,
дали на работа отивам,
или на вечен Рейс, Море.

14 Март 2004, Ломбо Есте

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...