Jul 30, 2007, 2:46 PM

Рейс (Призма 43)

  Poetry
699 0 3

"Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега."
Фотев

Рейс
(защото ми е омръзнало до болка...)

Все заминавам тихо, без въпроси.
Без излишни разсъждения.
Само спомените носят
утеха във среднощни бдения.

Не бива от естествения ритъм
Трагедия да става.
Защо? - не струва да се пита.
Животът продължава.
*
Незабелязан ще си ида.
Няма да се разбере,
дали на работа отивам,
или на вечен Рейс, Море.

14 Март 2004, Ломбо Есте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...