Реката

30 oct 2012, 11:04

Poesía » Otra

495 0 2

Сега ми трябва - мъдра и спокойна,
една река, в която да поплувам;
под кичестите сенки на върбите
една любов да потопя безшумно.

И в лодка, дето сам-сама се носи,
да бъде само моето мълчание;
не искам спомени от диви нощи,
ни бурни дни, изпълнени с терзания.

Какво, че на брега ще ме причакват
хиените на мойте буйни страсти;
ще обикалят, пламвайки прикрито,
с червените очи зад туфи с храсти!

Дано по-дълго да остана скрита
насред река, потънала в мълчание,
прегърнала душата, на която
отново вдъхвам в гърлото дихания.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.