Реката
Сега ми трябва - мъдра и спокойна,
една река, в която да поплувам;
под кичестите сенки на върбите
една любов да потопя безшумно.
И в лодка, дето сам-сама се носи,
да бъде само моето мълчание;
не искам спомени от диви нощи,
ни бурни дни, изпълнени с терзания.
Какво, че на брега ще ме причакват
хиените на мойте буйни страсти;
ще обикалят, пламвайки прикрито,
с червените очи зад туфи с храсти!
Дано по-дълго да остана скрита
насред река, потънала в мълчание,
прегърнала душата, на която
отново вдъхвам в гърлото дихания.
© Павлина Гатева All rights reserved.
