beggins (Пламен Сивов)
84 1
4 mar 2017, 22:39

Реката 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
378 1 4

Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години –
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата ѝ хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.

 

Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено,
но веднъж настървен, досега съм облизвал капачката...
Моя алчна душа, обади се, извикай от ниското –
да докопам гласа ти и щуреца виновен да смачкам.

 

Оправдан да си тръгна, да забравя как мятахме камъни
в онова, дето тежко и страшно заседна в камъшите,
как пристъпихме после с души изподрани и празни
и познахме с очите си детски горчилката мъжка.

 

Помня краткото наше мълчание, плахата стража
край детето, което без звук от водата изплува.
Нещо в нас се събуди, а после се срина прекършено.
И пораснахме. И реката повлече ни другаде.

 

…И сега сме високи и шумни. Току над главите ни
се поклаща спокойно небе – като синия гръб на удавник.
Но потръпвам, защото отдолу, в камъша на дните,
упорито клечи онзи смахнат щурец. Да разказва.

© Пламен Сивов Todos los derechos reservados

2013

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??