28 ago 2013, 21:07

Реката на живота

  Poesía
519 0 0

За рождения ми ден!

 

Дойдох и гол, и беден

на този августовски ден.

Макар и слаб, и бледен,

растях си аз във ден след ден.

 

Животът ме подхвана

със свойта загрубяла длан.

Пред мене той застана

да ми покаже своя план.

 

Повярвах си на вота

и тръгнах с него под ръка.

Към по-висока кота

потече моята река.

 

И бърза, пълноводна,

или пък с намален дебит,

тече реката ми свободна,

със бряг от слънцето завит.

 

И стигна километър -

седемдесетия за мен.

Тече си метърът след метър

и всяка нощ, и всеки ден.

 

Не искам да пресъхва

реката - моят скъп живот,

а свежест да полъхва

от смес сълза със кръв и пот.

 

И с устие широко

да стигне горното море,

и сред звезди високо

разлята мигом да умре.

 

28.08.2013

София

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...