Реката на живота

За рождения ми ден!

Дойдох и гол, и беден

на този августовски ден.

Макар и слаб, и бледен,

растях си аз във ден след ден.

Животът ме подхвана

със свойта загрубяла длан.

Пред мене той застана

да ми покаже своя план.

Повярвах си на вота

и тръгнах с него под ръка.

Към по-висока кота

потече моята река.

И бърза, пълноводна,

или пък с намален дебит,

тече реката ми свободна,

със бряг от слънцето завит.

И стигна километър -

седемдесетия за мен.

Тече си метърът след метър

и всяка нощ, и всеки ден.

Не искам да пресъхва

реката - моят скъп живот,

а свежест да полъхва

от смес сълза със кръв и пот.

И с устие широко

да стигне горното море,

и сред звезди високо

разлята мигом да умре.

28.08.2013

София