За рождения ми ден!
Дойдох и гол, и беден
на този августовски ден.
Макар и слаб, и бледен,
растях си аз във ден след ден.
Животът ме подхвана
със свойта загрубяла длан.
Пред мене той застана
да ми покаже своя план.
Повярвах си на вота
и тръгнах с него под ръка.
Към по-висока кота
потече моята река.
И бърза, пълноводна,
или пък с намален дебит,
тече реката ми свободна,
със бряг от слънцето завит.
И стигна километър -
седемдесетия за мен.
Тече си метърът след метър
и всяка нощ, и всеки ден.
Не искам да пресъхва
реката - моят скъп живот,
а свежест да полъхва
от смес сълза със кръв и пот.
И с устие широко
да стигне горното море,
и сред звезди високо
разлята мигом да умре.
28.08.2013
София
© Никола Апостолов Всички права запазени