28 авг. 2013 г., 21:07

Реката на живота

520 0 0

За рождения ми ден!

 

Дойдох и гол, и беден

на този августовски ден.

Макар и слаб, и бледен,

растях си аз във ден след ден.

 

Животът ме подхвана

със свойта загрубяла длан.

Пред мене той застана

да ми покаже своя план.

 

Повярвах си на вота

и тръгнах с него под ръка.

Към по-висока кота

потече моята река.

 

И бърза, пълноводна,

или пък с намален дебит,

тече реката ми свободна,

със бряг от слънцето завит.

 

И стигна километър -

седемдесетия за мен.

Тече си метърът след метър

и всяка нощ, и всеки ден.

 

Не искам да пресъхва

реката - моят скъп живот,

а свежест да полъхва

от смес сълза със кръв и пот.

 

И с устие широко

да стигне горното море,

и сред звезди високо

разлята мигом да умре.

 

28.08.2013

София

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...