Рекет (Петкови неволи) 3

31 may 2012, 13:27

Poesía » De humor

525 0 2

Тъй се мина много време,

в къщи – дявол да го вземе -

не донасях ни стотинка,

обосях като калинка.

А съпругата ми Летка,

дето мрънкаше за Ветка,

взе сега да ми опява:

- Петко, с тебе нещо става,

ти не си един и същи.

И пари не носиш вкъщи.

Аз мълча и си кротувам,

на обиден се преструвам,

но със пламнала глава

монолог на ум редя:

- Всеки месец 5 стотака

тази кучка, тази сврака,

дребната брюнетка Юлка,

Николайчовата булка

ми отмъква, без да мигне,

че скандал да се не вдигне,

да не кажела на Летка

за историята с Ветка...

И си викам най-накрая:

- Я да взема да призная,

че ако все тъй върви,

ще останем без пари...

(следва)

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.