Рекет (Петкови неволи) 3
3
Тъй се мина много време,
в къщи – дявол да го вземе -
не донасях ни стотинка,
обосях като калинка.
А съпругата ми Летка,
дето мрънкаше за Ветка,
взе сега да ми опява:
- Петко, с тебе нещо става,
ти не си един и същи.
И пари не носиш вкъщи.
Аз мълча и си кротувам,
на обиден се преструвам,
но със пламнала глава
монолог на ум редя:
- Всеки месец 5 стотака
тази кучка, тази сврака,
дребната брюнетка Юлка,
Николайчовата булка
ми отмъква, без да мигне,
че скандал да се не вдигне,
да не кажела на Летка
за историята с Ветка...
И си викам най-накрая:
- Я да взема да призная,
че ако все тъй върви,
ще останем без пари...
(следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Ами сега?
