14 abr 2011, 16:59

Реки мастилени по бели брегове изливат се... 

  Poesía » Otra
703 0 9

Казват, че влюбеният става поет,
а сърцето ранено дали е поетично?
Когато от някого изцяло си обзет,
а накрая всичко свършва драматично.

Тогава стихове сърцето съчинява ли,
или ръката милвала до скоро нечие лице?
По жълти страници, пропити със сълзи,
вписваш ли история за разбито сърце?

Реки мастилени по бели брегове изливат се,
дъжд от сълзи, събрали в себе си
красотата на отминалите мигове.
Лицето свива се в болезнени гримаси,

ръце треперят, а душата плаче.
Нощта изпълнена е с болезнен вик,
защото сърцето най-мрази това, че
сам, нечут остана моят повик.

Реки мастилени по бели брегове изливат се,
блъскат се в мъка и тъга.
Мастилото и сълзите сливат се
и пита сърцето - до кога?

© Зорница Арие Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • liubomira97 (Лъкс Герова), радвам се, че си ме посетила! Поздравявам те сърдечно!
  • Много, много ми хареса! Поздрави!
  • irena-docheva (Ирена Дочева), радвам се, че си тук при мен! Благодаря ти за думите!
    poem_lady (Фери ), благодаря ти сърдечно!
  • Наистина любовта ни прави поети, дори не е нужно мастило- думите са в сърцето. Много ми хареса!
  • Поздрави и от мен! Пиши и стихове! Всеки следващ ще се получава все по-добре!
  • gudel4e (Даяна), nininini (Нина Иванова), благодаря и на двете ви! Поздравявам ви сърдечно!
  • Харесах също... Поздрав, добре си се справила.
  • galina67 (Галя ), благодаря ти! Въпреки, че поезията е страшно красива и много ми харесва, не е моята страна и не се спрявам толкова добре, но понякога просто така ми идва да пиша.. Поздрав и усмивка!
  • Поздрав! Хареса ми!
Propuestas
: ??:??