Реки мастилени по бели брегове изливат се...
Казват, че влюбеният става поет,
а сърцето ранено дали е поетично?
Когато от някого изцяло си обзет,
а накрая всичко свършва драматично.
Тогава стихове сърцето съчинява ли,
или ръката милвала до скоро нечие лице?
По жълти страници, пропити със сълзи,
вписваш ли история за разбито сърце?
Реки мастилени по бели брегове изливат се,
дъжд от сълзи, събрали в себе си
красотата на отминалите мигове.
Лицето свива се в болезнени гримаси,
ръце треперят, а душата плаче.
Нощта изпълнена е с болезнен вик,
защото сърцето най-мрази това, че
сам, нечут остана моят повик.
Реки мастилени по бели брегове изливат се,
блъскат се в мъка и тъга.
Мастилото и сълзите сливат се
и пита сърцето - до кога?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Арие Все права защищены
