18 may 2008, 8:30

Рекламирайте тук!

  Poesía » Civil
1.2K 1 5
Рекламирайте тук –
върху мечтите ми изгорени,
напоени със злоба,
че не съм и че няма да мога!
Върху мечтите, които
ще споделя единствено с гроба...

Рекламирайте тук –
във очите ми – очите на роба - 
този празен живот,
недъгав и мръсен!
Във очите ми –
възпалени от пот...

Рекламирайте тук –
във гърдите ми –
своя робски хомот
от попове поръсен!
Във гърдите ми
хърка животът навъсен...

Рекламирайте тук –
по ръцете ми
мазолесто чисти,
като звезди петопръсти,
в юмруци присвити,
до кръв разранени!

Рекламирайте тук –
по нозете ми
с разширените вени
от наемния труд!
По нозете ми
във черната пръст!

Рекламирайте тук –
върху моите мисли,
изгладнели за мъст,
избледнели от студ...
Рекламирайте тук
наемния, робския труд!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно!
  • Благодаря ви за коментарите.
    Права си, Цвети, от дълбоко идва! Живея, не само аз, в общество, което вече никой не нарича капиталистическо, а демократично или гражданско. Но замяната на имената не променя същността. Няма нищо демократично или гражданско в общество, чиито официални държавни закони изискват, но не дават нищо на хората. Но не бюрокрацията е виновна,бюрократите са хора успели да се приспособят печелившо срещу сигурна заплата. Виновна е самата система на свободния пазар, която изсмуква всеки човек, зомбира го, превръща го по хиляди начини в свой роб и след като го е употребила го захвърля на боклука. Докато човек е работоспособен , той има относителната сигурност на роба, но загуби ли способността си да се труди, поради болест или безработица му остава само едно...
    Дивото и безконтролно ограбване, което е същността на свободния пазар, поражда само изключително дълбоки и отрицателни емоции: гняв, отвращение, омраза...
    Пластове няма!
    Има една единствена плоскост на оцеляването - или аз, работникът, или той, капиталистът; или моето и на семейството ми оцеляване, или неговите несметни печалби, откраднати от мен, от теб, от нас, печалби, родени от нашата бедност!!!
    Пресен пример - стачката в Кремиковци.
  • Тягостно! Дълго заглушаван тътен...
    Много сгъстено ми дойде. Много пластове сякаш са се натрупали...
    От дълбоко е дошъл този стих. Или поне на мен така ми звучи.

    Поздрав от мен.
  • Впечатляваща творба!
    Силен си...!
    Браво!
  • закова ме...много силен...истински стих!
    почитания за теб, Димитър.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...