Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
18 may 2008, 8:30

Рекламирайте тук! 

  Poesía » Civil
852 1 5
Рекламирайте тук –
върху мечтите ми изгорени,
напоени със злоба,
че не съм и че няма да мога!
Върху мечтите, които
ще споделя единствено с гроба...

Рекламирайте тук –
във очите ми – очите на роба - 
този празен живот,
недъгав и мръсен!
Във очите ми –
възпалени от пот...

Рекламирайте тук –
във гърдите ми –
своя робски хомот
от попове поръсен!
Във гърдите ми
хърка животът навъсен...

Рекламирайте тук –
по ръцете ми
мазолесто чисти,
като звезди петопръсти,
в юмруци присвити,
до кръв разранени!

Рекламирайте тук –
по нозете ми
с разширените вени
от наемния труд!
По нозете ми
във черната пръст!

Рекламирайте тук –
върху моите мисли,
изгладнели за мъст,
избледнели от студ...
Рекламирайте тук
наемния, робския труд!

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно!
  • Благодаря ви за коментарите.
    Права си, Цвети, от дълбоко идва! Живея, не само аз, в общество, което вече никой не нарича капиталистическо, а демократично или гражданско. Но замяната на имената не променя същността. Няма нищо демократично или гражданско в общество, чиито официални държавни закони изискват, но не дават нищо на хората. Но не бюрокрацията е виновна,бюрократите са хора успели да се приспособят печелившо срещу сигурна заплата. Виновна е самата система на свободния пазар, която изсмуква всеки човек, зомбира го, превръща го по хиляди начини в свой роб и след като го е употребила го захвърля на боклука. Докато човек е работоспособен , той има относителната сигурност на роба, но загуби ли способността си да се труди, поради болест или безработица му остава само едно...
    Дивото и безконтролно ограбване, което е същността на свободния пазар, поражда само изключително дълбоки и отрицателни емоции: гняв, отвращение, омраза...
    Пластове няма!
    Има една единствена плоскост на оцеляването - или аз, работникът, или той, капиталистът; или моето и на семейството ми оцеляване, или неговите несметни печалби, откраднати от мен, от теб, от нас, печалби, родени от нашата бедност!!!
    Пресен пример - стачката в Кремиковци.
  • Тягостно! Дълго заглушаван тътен...
    Много сгъстено ми дойде. Много пластове сякаш са се натрупали...
    От дълбоко е дошъл този стих. Или поне на мен така ми звучи.

    Поздрав от мен.
  • Впечатляваща творба!
    Силен си...!
    Браво!
  • закова ме...много силен...истински стих!
    почитания за теб, Димитър.
Propuestas
: ??:??