18.05.2008 г., 8:30

Рекламирайте тук!

1.2K 1 5
Рекламирайте тук –
върху мечтите ми изгорени,
напоени със злоба,
че не съм и че няма да мога!
Върху мечтите, които
ще споделя единствено с гроба...

Рекламирайте тук –
във очите ми – очите на роба - 
този празен живот,
недъгав и мръсен!
Във очите ми –
възпалени от пот...

Рекламирайте тук –
във гърдите ми –
своя робски хомот
от попове поръсен!
Във гърдите ми
хърка животът навъсен...

Рекламирайте тук –
по ръцете ми
мазолесто чисти,
като звезди петопръсти,
в юмруци присвити,
до кръв разранени!

Рекламирайте тук –
по нозете ми
с разширените вени
от наемния труд!
По нозете ми
във черната пръст!

Рекламирайте тук –
върху моите мисли,
изгладнели за мъст,
избледнели от студ...
Рекламирайте тук
наемния, робския труд!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно!
  • Благодаря ви за коментарите.
    Права си, Цвети, от дълбоко идва! Живея, не само аз, в общество, което вече никой не нарича капиталистическо, а демократично или гражданско. Но замяната на имената не променя същността. Няма нищо демократично или гражданско в общество, чиито официални държавни закони изискват, но не дават нищо на хората. Но не бюрокрацията е виновна,бюрократите са хора успели да се приспособят печелившо срещу сигурна заплата. Виновна е самата система на свободния пазар, която изсмуква всеки човек, зомбира го, превръща го по хиляди начини в свой роб и след като го е употребила го захвърля на боклука. Докато човек е работоспособен , той има относителната сигурност на роба, но загуби ли способността си да се труди, поради болест или безработица му остава само едно...
    Дивото и безконтролно ограбване, което е същността на свободния пазар, поражда само изключително дълбоки и отрицателни емоции: гняв, отвращение, омраза...
    Пластове няма!
    Има една единствена плоскост на оцеляването - или аз, работникът, или той, капиталистът; или моето и на семейството ми оцеляване, или неговите несметни печалби, откраднати от мен, от теб, от нас, печалби, родени от нашата бедност!!!
    Пресен пример - стачката в Кремиковци.
  • Тягостно! Дълго заглушаван тътен...
    Много сгъстено ми дойде. Много пластове сякаш са се натрупали...
    От дълбоко е дошъл този стих. Или поне на мен така ми звучи.

    Поздрав от мен.
  • Впечатляваща творба!
    Силен си...!
    Браво!
  • закова ме...много силен...истински стих!
    почитания за теб, Димитър.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...