8 jun 2007, 18:55

Реквием

  Poesía
842 0 3
  Р е к в и е м 



Отказвам се... от всичко,

от живота си дори...

Вече не ме интересува нищо,

останах без сълзи...



Отказвам се... от любовта -

не искам вече да идва тя...

От днес сърцето ми изпълнено е със самота

и едва ли някога пак ще се влюбя...



Предавам си душата

на безсмъртни ангели, небесни...

И опитват се да ме избавят от порочността,

но късно е! Райските врати за мене са затворени...



Сърцето ми няма сили да прошепне : "Остани!",

няма сили да се смее до забрава...

Няма как лъжите ти да извини,

както Бог греховете на смъртните не прощава...   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алехандра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за стиха!
  • Не предавай душата си на никой!
    Когато останеш сама,тя ще ти бъде приятел.
    Тя е единственото,което никой неможе да ти вземе насила.
  • Откажи се от тая любов и ни напиши стих за следващата...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...