8 июн. 2007 г., 18:55

Реквием 

  Поэзия
578 0 3
  Р е к в и е м 



Отказвам се... от всичко,

от живота си дори...

Вече не ме интересува нищо,

останах без сълзи...



Отказвам се... от любовта -

не искам вече да идва тя...

От днес сърцето ми изпълнено е със самота

и едва ли някога пак ще се влюбя...



Предавам си душата

на безсмъртни ангели, небесни...

И опитват се да ме избавят от порочността,

но късно е! Райските врати за мене са затворени...



Сърцето ми няма сили да прошепне : "Остани!",

няма сили да се смее до забрава...

Няма как лъжите ти да извини,

както Бог греховете на смъртните не прощава...   

© Алехандра Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав за стиха!
  • Не предавай душата си на никой!
    Когато останеш сама,тя ще ти бъде приятел.
    Тя е единственото,което никой неможе да ти вземе насила.
  • Откажи се от тая любов и ни напиши стих за следващата...
Предложения
: ??:??