Красавице, за мен ли си дошла?
Да ме целунеш и прегърнеш за последно?
Да ми разкажеш приказка в нощта,
да ме дариш със мрака непрогледен?
Познах те, няма смисъл да се криеш
зад маски, грим – назаем красота.
Ела, седни, до дъно нека пием
за теб и за последната луна.
Наливам вино, чашите са пълни,
отвръщам поглед – не защото плача,
в очите ти проблясват гневни мълнии:
Нима по-силен аз съм от палача? ...