Реквием
Красавице, за мен ли си дошла?
Да ме целунеш и прегърнеш за последно?
Да ми разкажеш приказка в нощта,
да ме дариш със мрака непрогледен?
Познах те, няма смисъл да се криеш
зад маски, грим – назаем красота.
Ела, седни, до дъно нека пием
за теб и за последната луна.
Наливам вино, чашите са пълни,
отвръщам поглед – не защото плача,
в очите ти проблясват гневни мълнии:
Нима по-силен аз съм от палача?
Очаквах те – не знаеше, нали?
Отдавна съм подготвял тази среща.
Не казвай нищо, моля те, мълчи –
без думи яростта ти се усеща.
Да потанцуваме – подавам ти ръка,
един последен смъртоносен валс за двама,
във вените ми закипява лудостта –
от страх дори и смътен спомен няма.
Желая те, чаровнице, поклон!
В обятията вечни приюти ме,
милувка ледена – един прощален стон,
в отвъдното със себе си вземи ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люба Георева Всички права запазени
