Хей, скитнико! Златотърсачо сам и горд, търсещ, а изгубен,
убий плебея, сломи бедняшкия му порив див.
Убий го. Без друго той не заслужава да е жив.
Убий го. Роб си на онази мнима справедливост.
Убий го. Без трепет даже, без капка жал, без милост.
Самотнико, нима не скиташ безполезен в своя горд затвор?
Убий го. Последната си капка съвест прекърши.
Мъчи го. Безжалостно и бавно. И довърши го.
Убий го. Ритай, въргаляй го до сетен дъх в калта.
Убий го. И нека да тежи на друг на съвестта.
© Теодора Пенева Todos los derechos reservados