27 feb 2007, 6:11

Реквием за богатия скитник 

  Poesía
773 0 3

Хей, скитнико! Златотърсачо сам и горд, търсещ, а изгубен,

убий плебея, сломи бедняшкия му порив див.

Убий го. Без друго той не заслужава да е жив.

Убий го. Роб си на онази мнима справедливост.

Убий го. Без трепет даже, без капка жал, без милост.

 

Самотнико, нима не скиташ безполезен в своя горд затвор?

Убий го. Последната си капка съвест прекърши.

Мъчи го. Безжалостно и бавно. И довърши го.

Убий го. Ритай, въргаляй го до сетен дъх в калта.

Убий го. И нека да тежи на друг на съвестта.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно.
  • Много гняв има в теб, момиче. Но знаеш ли, по-страшно от смъртната присъда, е все още неизпълнената смъртна присъда. А убийството винаги тежи на съвестта на оня, който го извършва - няма как да е другояче.
  • Ти не беше ли в Сливен и не взе ли награда за стих там?
    Позната физиономия си
    Поздрави за стиха!
Propuestas
: ??:??