27 февр. 2007 г., 06:11

Реквием за богатия скитник

1.1K 0 3

Хей, скитнико! Златотърсачо сам и горд, търсещ, а изгубен,

убий плебея, сломи бедняшкия му порив див.

Убий го. Без друго той не заслужава да е жив.

Убий го. Роб си на онази мнима справедливост.

Убий го. Без трепет даже, без капка жал, без милост.

 

Самотнико, нима не скиташ безполезен в своя горд затвор?

Убий го. Последната си капка съвест прекърши.

Мъчи го. Безжалостно и бавно. И довърши го.

Убий го. Ритай, въргаляй го до сетен дъх в калта.

Убий го. И нека да тежи на друг на съвестта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно.
  • Много гняв има в теб, момиче. Но знаеш ли, по-страшно от смъртната присъда, е все още неизпълнената смъртна присъда. А убийството винаги тежи на съвестта на оня, който го извършва - няма как да е другояче.
  • Ти не беше ли в Сливен и не взе ли награда за стих там?
    Позната физиономия си
    Поздрави за стиха!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...