Реквием за малката русалка...
Защо ме предаваш, моя любов...?
Още грее меко злато в косите ми...
Моят вятър е попътен и нов...
И всеки пристан е тук, във очите ми...
Дълго ще лягам на топли дъна...
Ще ухая на йод от водораслите морави...
Ще остана. И ще бъда просто вълна.
Разбила се хиляди пъти във кораби...
Ще съм пяна. Морска пяна нетрайна...
Токова нежна... и колко безмълвна!!!
И със своята милостива безкрайност
последната мисъл море ще изпълни...
Не ме търси с поглед. Ще заспя на брега...
Късно е за опашка от бяло сребро...
Само пяна... без следа от човешки крака...
Виж прилива - сякаш плаче око...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евкалипт Todos los derechos reservados
