22 jul 2008, 10:49

Реквием за малката русалка... 

  Poesía
592 0 10
 

Защо ме предаваш, моя любов...?

Още грее меко злато в косите ми...

Моят вятър е попътен и нов...

И всеки пристан е тук, във очите ми...

 

Дълго ще лягам на топли дъна...

Ще ухая на йод от водораслите морави...

Ще остана. И ще бъда просто вълна.

Разбила се хиляди пъти във кораби...

 

Ще съм пяна. Морска пяна нетрайна...

Токова нежна... и колко безмълвна!!!

И със своята милостива  безкрайност

последната мисъл море ще изпълни...

 

Не ме търси с поглед. Ще заспя на брега...

Късно е за опашка от бяло сребро...

Само пяна... без следа от човешки крака...

Виж прилива -  сякаш плаче око...

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мораво е реален цвят, по - скоро нюанс между виолетово и червено и кафяво май.. трябва да го видиш, но в общи линии нещо като цвета на синята слива

    най - важното е, че от нея остава само морска пяна.. за това харесвам тази история.. в живота обикновено става така.. реална е
  • Красив е цветът, ако ще да реален или приказен.
    А и нали знаете какво казват - всичко ново в човешката история (и не само) е добре познато старо...
    Поздрави!
  • Хареса ми, още една хубава интерпретация на приказка...
    Само че това ме впечатли - "Ще ухая на йод от водораслите морави..."
    "морави" е действителен цвят, или е, за да се получи римата с "кораби", или е "приказен" цвят, защото е реквием за русалка от приказка...
    Поздрави!
  • Благодаря отново!!! Надявам се идеите да бъдат все така индивидуални, както и до днес са били ... не че морската пяна и човешките крака са мое откритие в българския език..но ..
  • Браво!
    Много е хубав стиха!
  • това е ПРИКАЗКАТА!
  • Ех детенце,толкова добре си го написала!!!
  • Благодаря!!!!
  • Брилянтно...
    красота за очите и душата...
  • Много ми хареса. Много нежно.
Propuestas
: ??:??