Реквием за малката русалка...

Поезия

755 0 10

Защо ме предаваш, моя любов...?

Още грее меко злато в косите ми...

Моят вятър е попътен и нов...

И всеки пристан е тук, във очите ми...

Дълго ще лягам на топли дъна...

Ще ухая на йод от водораслите морави...

Ще остана. И ще бъда просто вълна.

Разбила се хиляди пъти във кораби...

Ще съм пяна. Морска пяна нетрайна...

Токова нежна... и колко безмълвна!!!

И със своята милостива безкрайност

последната мисъл море ще изпълни...

Не ме търси с поглед. Ще заспя на брега...

Късно е за опашка от бяло сребро...

Само пяна... без следа от човешки крака...

Виж прилива - сякаш плаче око...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sama86 (Евкалипт)

Мораво е реален цвят, по - скоро нюанс между виолетово и червено и кафяво май.. трябва да го видиш, но в общи линии нещо като цвета на синята слива

най - важното е, че от нея остава само морска пяна.. за това харесвам тази история.. в живота обикновено става така.. реална е

2008-07-24T14:11:44+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

Красив е цветът, ако ще да реален или приказен.
А и нали знаете какво казват - всичко ново в човешката история (и не само) е добре познато старо...
Поздрави!

2008-07-24T13:41:16+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Хареса ми, още една хубава интерпретация на приказка...
Само че това ме впечатли - "Ще ухая на йод от водораслите морави..."
"морави" е действителен цвят, или е, за да се получи римата с "кораби", или е "приказен" цвят, защото е реквием за русалка от приказка...
Поздрави!

2008-07-23T23:52:24+03:00
sama86 (Евкалипт)

Благодаря отново!!! Надявам се идеите да бъдат все така индивидуални, както и до днес са били ... не че морската пяна и човешките крака са мое откритие в българския език..но ..

2008-07-23T14:36:19+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Браво!
Много е хубав стиха!

2008-07-22T20:01:09+03:00