Защо ме предаваш, моя любов...?
Още грее меко злато в косите ми...
Моят вятър е попътен и нов...
И всеки пристан е тук, във очите ми...
Дълго ще лягам на топли дъна...
Ще ухая на йод от водораслите морави...
Ще остана. И ще бъда просто вълна.
Разбила се хиляди пъти във кораби...
Ще съм пяна. Морска пяна нетрайна...
Токова нежна... и колко безмълвна!!!
И със своята милостива безкрайност
последната мисъл море ще изпълни... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация