Реквием за малката русалка...
Защо ме предаваш, моя любов...?
Още грее меко злато в косите ми...
Моят вятър е попътен и нов...
И всеки пристан е тук, във очите ми...
Дълго ще лягам на топли дъна...
Ще ухая на йод от водораслите морави...
Ще остана. И ще бъда просто вълна.
Разбила се хиляди пъти във кораби...
Ще съм пяна. Морска пяна нетрайна...
Токова нежна... и колко безмълвна!!!
И със своята милостива безкрайност
последната мисъл море ще изпълни...
Не ме търси с поглед. Ще заспя на брега...
Късно е за опашка от бяло сребро...
Само пяна... без следа от човешки крака...
Виж прилива - сякаш плаче око...
© Евкалипт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красив е цветът, ако ще да реален или приказен.
А и нали знаете какво казват - всичко ново в човешката история (и не само) е добре познато старо...
Поздрави! -
Хареса ми, още една хубава интерпретация на приказка...
Само че това ме впечатли - "Ще ухая на йод от водораслите морави..."
"морави" е действителен цвят, или е, за да се получи римата с "кораби", или е "приказен" цвят, защото е реквием за русалка от приказка...
Поздрави! -
Благодаря отново!!! Надявам се идеите да бъдат все така индивидуални, както и до днес са били ... не че морската пяна и човешките крака са мое откритие в българския език..но ..
-
Браво!
Много е хубав стиха! -
това е ПРИКАЗКАТА!
-
Ех детенце,толкова добре си го написала!!!
-
Благодаря!!!!
-
Брилянтно...
красота за очите и душата... -
Много ми хареса. Много нежно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
най - важното е, че от нея остава само морска пяна.. за това харесвам тази история.. в живота обикновено става така.. реална е