29 ene 2009, 23:08

Реминисценция

1.3K 0 14

Ако помниш онзи

меденосладък вкус на целувката ми –

като стичащ се сок по брадичката

от впити зъби в преял със слънце грозд...

 

Ако помниш тези

примамливи кладенци  в очите ми –

с тънички гъвкави водорасли в ирисите

            от забравеното зелено на някоя пролет...

 

Ако помниш онези

            внезапни приливи на кръвта във вените –

                        синкопните удари, лудия пулс и аритмия

                                   от небрежна моя целувка по врата ти...

 

значи не съм те измислила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТайнитеНаТавана СаМного Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...