29 янв. 2009 г., 23:08

Реминисценция

1.3K 0 14

Ако помниш онзи

меденосладък вкус на целувката ми –

като стичащ се сок по брадичката

от впити зъби в преял със слънце грозд...

 

Ако помниш тези

примамливи кладенци  в очите ми –

с тънички гъвкави водорасли в ирисите

            от забравеното зелено на някоя пролет...

 

Ако помниш онези

            внезапни приливи на кръвта във вените –

                        синкопните удари, лудия пулс и аритмия

                                   от небрежна моя целувка по врата ти...

 

значи не съм те измислила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТайнитеНаТавана СаМного Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...