29 янв. 2009 г., 23:08

Реминисценция

1.3K 0 14

Ако помниш онзи

меденосладък вкус на целувката ми –

като стичащ се сок по брадичката

от впити зъби в преял със слънце грозд...

 

Ако помниш тези

примамливи кладенци  в очите ми –

с тънички гъвкави водорасли в ирисите

            от забравеното зелено на някоя пролет...

 

Ако помниш онези

            внезапни приливи на кръвта във вените –

                        синкопните удари, лудия пулс и аритмия

                                   от небрежна моя целувка по врата ти...

 

значи не съм те измислила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТайнитеНаТавана СаМного Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...