Jan 29, 2009, 11:08 PM

Реминисценция

  Poetry » Love
1.3K 0 14

Ако помниш онзи

меденосладък вкус на целувката ми –

като стичащ се сок по брадичката

от впити зъби в преял със слънце грозд...

 

Ако помниш тези

примамливи кладенци  в очите ми –

с тънички гъвкави водорасли в ирисите

            от забравеното зелено на някоя пролет...

 

Ако помниш онези

            внезапни приливи на кръвта във вените –

                        синкопните удари, лудия пулс и аритмия

                                   от небрежна моя целувка по врата ти...

 

значи не съм те измислила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТайнитеНаТавана СаМного All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...