17 nov 2009, 10:07

Репортаж от края на събитието

  Poesía » Otra
641 0 1

Пръстта ще натежи
върху очите ми;
ще потече
през стиснатите зъби
в устата.
Ще усетя нещо гнило.
Ще ми прекърши
някой камък гърлото.
Във сгърчените пръсти
ще се вкопчат
дебели коренища,
като троскот;
а дрехите,
от червеи разнищени,
ще се разпаднат;
гол ще срещна Господ.
Краката в поза мирно
ще застанат,
а на гърдите някой
ще е сложил
букет от карамфили,
вместо рани.
Душата ми
в безкрая ще се носи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • малко зловещичко ми дойде, но е хубаво
    Харесаха ми карамфилите вместо рани.
    Поздрав.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...