Пръстта ще натежи
върху очите ми;
ще потече
през стиснатите зъби
в устата.
Ще усетя нещо гнило.
Ще ми прекърши
някой камък гърлото.
Във сгърчените пръсти
ще се вкопчат
дебели коренища,
като троскот;
а дрехите,
от червеи разнищени,
ще се разпаднат;
гол ще срещна Господ.
Краката в поза мирно
ще застанат,
а на гърдите някой
ще е сложил
букет от карамфили,
вместо рани.
Душата ми
в безкрая ще се носи.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
