Пръстта ще натежи
върху очите ми;
ще потече
през стиснатите зъби
в устата.
Ще усетя нещо гнило.
Ще ми прекърши
някой камък гърлото.
Във сгърчените пръсти
ще се вкопчат
дебели коренища,
като троскот;
а дрехите,
от червеи разнищени,
ще се разпаднат;
гол ще срещна Господ.
Краката в поза мирно
ще застанат,
а на гърдите някой
ще е сложил
букет от карамфили,
вместо рани.
Душата ми
в безкрая ще се носи.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
