Споделяш с някой радост и тъга,
но той дали със тебе ги споделя?
Дали дели със теб една съдба,
или е обща само брачната постеля?
Опитваш се да бъдеш там,
в моменти винаги насреща.
Оказваш се изцяло сам,
когато ти потрябва нещо.
Самотен, леко отегчен,
в живота плахо ти пристъпваш.
Дошъл е този ден за теб,
във който трябва да си тръгнеш.
Дошъл е ден да разбереш,
че няма смисъл да преглъщаш,
че колкото и да дадеш,
отсреща никой не отвръща.
Затуй събирай си ума,
стисни последно зъби бързо,
но този път не със тъга,
а с сила, че решил си да си тръгнеш.
© Преслава Петкова Todos los derechos reservados