19 dic 2013, 21:07

Решение

  Poesía
640 0 2

Споделяш с някой радост и тъга,

но той дали със тебе ги споделя?

Дали дели със теб една съдба,

или е обща само брачната постеля?

 

Опитваш се да бъдеш там,

в моменти винаги насреща.

Оказваш се изцяло сам,

когато ти потрябва нещо.

 

Самотен, леко отегчен,

в живота плахо ти пристъпваш.

Дошъл е този ден за теб,

във който трябва да си тръгнеш.

 

Дошъл е ден да разбереш,

че няма смисъл да преглъщаш,

че колкото и да дадеш,

отсреща никой не отвръща.

 

Затуй събирай си ума,

стисни последно зъби бързо,

но този път не със тъга,

а с сила, че решил си да си тръгнеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преслава Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гъди-гъди-гъди, я преброй до три и премисли
  • Тук има разочаровение и след него идна решителността! Поздрав за стиха!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...