19 дек. 2013 г., 21:07

Решение

643 0 2

Споделяш с някой радост и тъга,

но той дали със тебе ги споделя?

Дали дели със теб една съдба,

или е обща само брачната постеля?

 

Опитваш се да бъдеш там,

в моменти винаги насреща.

Оказваш се изцяло сам,

когато ти потрябва нещо.

 

Самотен, леко отегчен,

в живота плахо ти пристъпваш.

Дошъл е този ден за теб,

във който трябва да си тръгнеш.

 

Дошъл е ден да разбереш,

че няма смисъл да преглъщаш,

че колкото и да дадеш,

отсреща никой не отвръща.

 

Затуй събирай си ума,

стисни последно зъби бързо,

но този път не със тъга,

а с сила, че решил си да си тръгнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преслава Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гъди-гъди-гъди, я преброй до три и премисли
  • Тук има разочаровение и след него идна решителността! Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...