24 feb 2007, 21:42

Решение

  Poesía
720 0 10
Опитах се да бъда уморена,
но не умея - тъй и не успях.
В очите ми - най-бистрите вселени -
предателски се вмъкна светъл смях.

Опитах се да бъда и сърдита,
но кой ли ме е учил на това?
За пръв път за морето не попитах,
а затанцувах в мократа трева.

Не мислех, че ще стресна тишината -
та тя е много чужда в моя дом.
Посрещнах пак добрия южен вятър
със шепа пясък и един поклон.

Забравих, че тъгата съществува,
почистих свойте помисли от грях.
Реших поне за миг да полудувам
със вятъра и слънчевия смях. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...